„Липсите са по-скоро при хората, отколкото в града.“

by apieceofme

С Ана се запознах първо задочно, покрай блога и Ana’s Handbag и страхотния и вкус за дрехи, обувки и аксесоари! От нея видях и първите снимки на H&M в България, което си е повод за завист :)) Благородна, разбира се. След като се преместих в София, случайно се засякохме на няколко места и нямаше как да не я поканя да разкаже за любимият ни град. Отговорът се забави, но пък е толкова пълен и с такава прекрасна снимка на снежна София, че ни остава само да благодарим за отделеното време и препоръките!

От колко години живееш в София? По-голямата част от живота ми, като изключа годините, в които съм се родила/живяла/учила в чужбина – останалото време съм живяла само тук. София е моят град и по една или друга причина винаги съм се завръщала. Въпреки всичките си недостатъци и пренаселеност от последните години си обичам града.

Какво ти дава животът в столицата? Дава ми динамиката на големия град. Възможността да избирам дали да се слея с хаоса и движението навън или да се скрия в някое малко познато, уютно и тихо местенце. София бавно става все по-динамична, многолика и пълна столица. Според някои си остава провинциална и затънтена и не може да се сравнява с градове от калибъра на Рим, Париж, Лондон или Ню Йорк. А според мен всичко може – стига да искаш. Ако мислиш на дребно и те е страх от всичко ново и от предизвикателствата – и Ню Йорк ще ти е скучен. А ако ти е скучно – значи или нямаш фантазия, или е нужно да положиш поне малко усилия, за да откриеш нещо, което да те радва.

Какво мечтаеш да виждаш в София повече? Мечтая да виждам повече подредени открити пространства. Не само паркове и градинки – а площади, фонтани, дори стълбите пред библиотеките да се напълнят с хора, да има наоколо какво да се види, какво да се прави. Иска ми се също така София да стане един по-чист и подреден град, но това зависи предимно от нас – хората, които живеем тук. За това си мечтая да имаме съзнанието, че този град е наш и да умеем да го пазим така, както пазим собствения си дом, двор, саксия с мушкато на балкона. И си мечтая за повече места на открито, на които децата да могат да се забавляват, както и за увеселителен парк. Ако не се лъжа сега най-близкият такъв е в Солун.

Какво й липсва според теб? Липсите са по-скоро при хората, отколкото в града. Пък и в крайна сметка градовете се изграждат, създават, уви и са съсипвани именно от хората. Липсва умереност, сдържаност, толерантност, съзнание и уважение – все неща, които липсват на хората. А на един град му личи, когато на жителите му им липсват разни неща. Тук липсите не са само материални, а духовни и нравствени – колкото и клиширано да рискувам да прозвучи това. Не всичко се прави с пари, за някои работи е нужно дори само малко добро желание. Иначе от практична гледна точка на София й липсва организираност и чистота, по-добър (нов и поддържан) градски транспорт, поддържани зелени и цветни площи и детски площадки.
Преди ми липсваха фестивали и концерти, събития на открито – но последните години София става много жив град в това отношение. Събития като Sofia Design Week, Sofia Architecture Week, София диша – пълнят градът със съдържание, вдъхват му дух. Също събитията на площада пред Народни театър и арт-сцената на Vivacom в НДК – стига да ти се занимава, винаги намираш какво да правиш.

Къде най-често може да те срещнем? В студените зимни месеци – най-вече онлайн. Искам ако мога да съм като мечките – да изпадам в летаргия. Ако можех щях да седя на топло вкъщи цяла зима и щях да излизам навън чак когато снегът се стопи. Иначе в по-топлите дни навсякъде, зависи от часа на деня и от програмата ми. Напоследък ходя на дневни кино-прожекции, по-точно на такива за журналисти на Форум Филм. Прекрасно е – имам възможността да гледам в почти празен киносалон невероятни филми, заобиколена от хора, които ценят, обичат и живеят с киното; хора, които гледат тихо и не люпят семки, не хрупат пуканки и не сърбат шумно газирани напитки. Прелест! Скоро (след като блога ми се върне от творческата пауза за обновяване) ще започна и да пиша за филмите, които съм изгледала до сега. Иначе можете да ме срещнете из софийските улици – заклет пешеходец съм, в кафенета, събота и неделя по парковете. Понякога обичам да разглеждам музеи и галерии, последната една година успях да запаля и дъщеря ми, която следи с голям интерес особено афишите пред СГХГ. Напоследък излизам рядко вечер, но когато излизам можете да ме намерите в някой от баровете на/около Шишман, в Хамбара или на вечеря в СкараБар. Имам установени маршрути и трудно ги нарушавам сама, обикновено трябва някой да ме заведе на ново място, аз предпочитам познатите ми уютни места. Обичам малките пет кьошета, улиците около Дондуков, Любен Каравелов – където живеех като дете.

Как се информираш за събитията в София? Интернет. Там има всичко, стига да искаш да потърсиш. Музика, филми, театрални постановки и концерти, изложби, нови заведения – всичко! Така ми е най-удобно, пък и не размотавам хартиени програми вкъщи. И мога лесно да си правя график/планове във времето напред за предстоящи събития.

Препоръчай ни нещо? Ходете повече пеша, особено след като се разтопи снега, защото в момента е малко сложно. Изхвърляйте си боклука в кофите, а не на тротоарите. Мъжете- ако може да са кавалери няма да навреди. Би трябвало те да ми правят път на мен (всъщност на всички жени), а не обратното. Обикаляйте и влизайте в непознати и нови места, защото София е пълна с малки изненадващи местенца – магазинчета, кафенета, сладкарници… Усмихвайте се по-често. Конкретно мога да препоръчам няколко места, в които напоследък ходя често – по различен повод: Българската винена академия – най-приятното място на света! Скрита в една къща на Оборище 22. Единственото „училище“, което съм посещавала с такова удоволствие. Ресторанти и места за ядене: СкараБар, Leo’s pizza – тази в тенис клуб Малееви, заради закрития паркинг и прекрасната градина на тенис-клуба, Hamachi, Local, Butchers, Motto, турския ресторант на ул. Венелин – там направо бих се пренесла да живея.
Хлебарни/пекарни: JoVan и Pain de Paris – имам такава близо до вкъщи. Обожавам топли кроасани, мога да живея на тях. Кварталната сладкарница, казва се Фейт – правят страхотни торти и много хубаво кафе. Иначе Lime, MaBaker
Gastronome – магазин за френски изкушения и разни женски глезотийки – като натурални кремове и сапуни, например на малките 5 кьошета. Магазин Слънчоглед – защото с дъщеря ми непрекъснато нещо творим и правим проекти, особено в студените дни. Ecru – имаше една джинсова риза на витрината, а когато отидох да я купя вече някой я беше прибрал преди мен. Стана ми малко тъжно. Пак е на малките 5 кьошета. Когато е топло – Докторкста градина, парка Заимов и градинката пред Народния театър.

Тази седмица/ този месец планираш да ….? Ще карам зимни кънки, докато е още студено – защото знам, че после ще ми липсва това забавление. Ще купя червени и бели конци и ще започнем да правим мартеници. Трябва да си набележа кои театрални постановки искам да изгледам този сезон – по възможност от март нататък, когато дните станат още малко по-дълги и топли.

София за теб е…?
Моят град.