„София ми дава приятна анонимност и възможност винаги да гледам нагоре.“

by apieceofme

Открих блога и случайно, покрай една статия в Капитал. Беше като любов от пръв поглед. Всеки неин пост пулсира, създава усещания, рисува картини. И не само аз мисля така. Харесва ми и че по-смело използва думите. (Поне по-смело от мен.) И ѝ се получава. Отделно от това е и редактор в Програмата. С две думи- страхотна е! Запознайте се с Тея и нейната София:

Отколко години живееш в София? От 8. С пауза от една година, когато живях в Англия.

Какво ти дава животът в столицата? Образование, работа, срещи с хора, които са останали в живота ми по-дълго, отколкото познанствата от родния ми град. Оръфана, недодялана романтика. Тук се научих да пешеходя, буквално и преносно извървях доста път. Домът ми е в София, мъжът и приятелите. София ми дава приятна анонимност и възможност винаги да гледам нагоре – понякога толкова свикваме с това,което е на нивото на очите ни, че мислим, че отвъд него няма. Сега има какво още да видя,особено след като съм попътувала и съм разбрала,че, както казва Георги Господинов, колкото повече високи сгради има, толкова по-големи са хората. Звучи странно, ама има нещо вярно. А, и нощните разходки обичам , особено през август, няма такова щастие.

Какво мечтаеш да виждаш в София повече? Практично погледнато – искам да се реставрират старите сгради. Места като Юч Бунар, парка на Военната академия, сецесионните постройки – толкова ще е жалко да се занемарят. Искам алеи за джогинг, тъй като сега рискуваш или да те блъсне велосипедист, или да те подгони глутница кучета. Обичам да тичам, а тук ме е страх. Мечтая си да няма боклук и хората да не носят черно. Тук е много модерно черното, признак на висок социален статут е май. Пълна скука. И накрая и аз като покойния Черкелов ще кажа – майки с колички, най-голямата радост за очите.

Какво й липсва според теб? Въздух. По-голяма метро мрежа. Повече хора, които действат, вместо само да мрънкат, че нещо не им е наред, че няма работа, няма пари, никой не спазва правилата. Това са тъпотии. Рядко се усеща онази простичка мъдрост, че дори да не си най-великият на света, можеш да допринесеш нещата да се оправят. Самочувствието ни е хиперизкривено и зле насочено. Нездравословно е. Тесногръдието и дребнавостта,особено у по-младите хора, могат да ме изкарат от кожата ми. Това обаче е друга тема.

Липсват също кина, където консумацията на храни и напитки е забранена. Трябва да има повече инициативи за обикновените хора , както например миналото лято имаше опера на открито. Събития като Поетики, София диша, Park(ing) Day, Лига на разказвачите, Нощта на музеите водят изкуството при хората. Елитарното възприемане на изкуството отдавна е демоде.

Къде най-често може да те срещнем? Motto по всяко време на годината, K.E.В.А. (и бабето, което ми продаде декоративната зелка), Aubergine, SkaraBar до Сфумато, One More Bar, Toba&co през лятото. Before and After ми е ужасно магично, много е хубаво за мълчане над три вида брюле. By the Way и Park Bar също са ми любими, но това е защото съм пристрастна към интериорите на KuMar Office. Обичам да ходя в Театър 199, Народния и Зад Канала. В Gastronome се отбивам да побъбря с Ла Мария. Сутрин преди работа – в Costa в CCS за късо еспресо и кроасан с масло. Сега съм предимно в чудесната стара къща, която ползваме като офис на ул. Доспат, но скоро няма да могат да ме изкарат от новия ми дом. На спокойно, беличко и чистичко, с кафето, книгите, компютъра. Добре де, и малко VH1. Когато пък не съм някъде, значи съм онлайн и се правя на по-интересна, отколкото съм.

Как се информираш за събитията в София? Списание Програмата. Всъщност хората се информират от нас, редактор съм там от 2 години и общо взето цяла София ми минава пред очите. Но иначе не ходя много по събития, защото не понасям тълпи.

Препоръчай ни нещо? Приятнострашно! Козата или коя е Силвия на Камерна сцена в НТ. Гофретата със сьомга в Моtto, сушито на Happy, връзки за пропуски по фестивали, че идва лято и ще се разориш, ако ти се ходи на повечко места. PhotoSynthesis и Capital Light. Кексче от Take a Cake, книга от Жанет 45 и джага в Арена Младост. Гледка от високо и рубриката Гледна точка в Програмата.

Тази седмица/ този месец планираш да ….? Да избере цветовете на аксесоарите в дома си и да обуя отново любимите си United Nudes. Планирам да намеря време за някоя безобразно неразумна вечер с танци и тютюн. Да си купя маса и да видя Black & White & Jazz в Credo Bonum.

София за теб е…? Гледката към планината от терасата. Паветата, по които разбивам всичките си токчета. Мястото, където се научих да шофирам и където не желая повече да подкарам кола. Вино вечерите с приятелки и фланьорските разходки със съпруга ми. Единственият град, в който през есента може да ти мирише на лютеница, а през лятото – на липи.