София Филм Фест

by Victoria


София Филм Фест или какво и предстои на любимата ни София?

За 16-та поредна година любителите на киното ще могат да станат част от преживяването наречено София Филм Фест.
Ценителите на киното като изкуство, (съ)преживяване, емоция, усещане и възпроизвеждане на реалност и фантазия в едно, биха могли да го направят през обичайния март, който приютява така прекрасния международен, и смея да твърдя, най-голям фестивал за кино у нас. Филми ще се прожектират от 9 до 29 март в познатите малки и големи кина в София (Зала 1 на НДК, Люмиер, Дом на киното, Одеон, Синема Сити, Френски културен институт, Чешки център, Евро Синема, Гьоте Институт, НАТФИЗ и Централният военен клуб). Също така, в рамките на няколко дни между 15-18 март ще се проведе форума Sofia Meetings, където режисьори ще представят свои филми с цел финансиране или съвместви ко продукции. Филмите и тази година ще бъдат разнообразни и ще събират различни вкусове и зрители. Тук може да намерите допълнителна и всякаква информация за самия фестивал, програма, филми и други…

Интересното за мен тази година е, че няма да бъда само и единствено зрител, ами и доброволец на този чудноват фестивал. Точно така. За втора поредна година кандидатствам за доброволец и тази година вече съм. Изключително радостна от възможността да стана част от случващото се зад кулисите, да изгледам толкова много филми, и най-вече да се запозная с други като мен, които обичат обичат, ама много обичат киното и фестивала, в частност.

Първият филм, който гледах на този фестивал беше много много отдавна. Любимата ми леля ме заведе, тъй като имаше свободен билет и желание за компания. Така съвсем случайно се озовах на първи ред в Зала 1 на НДК. Единственото, което помня беше, че филмът бе руски, както и името на Никита Михалков. Е, оказа се, че филмът е бил на Андрей Кончаловски (брат на Никита Михалков), по точно „Домът на глупаците“, а годината 2004 по време на 8мия филмов фестивал. Колко отдавна само, а все още помня приятностранното усещане. Първоначално се чудех къде съм попаднала, (вероятно) гледах за първи път руски филм на първи ред в зала 1, заедно с хиляди други хора; след това се оказа, че филмът никак не е лош и аз явно съм го подценила ненужно, подхождайки предразсъдъчно. Накрая пък, накрая излизате куп хора, едвам придвижващи се към входовете с едно приятно усещане, като след добра среща с приятели. Ей така помня първият си филм на София Филм Фест, тогава, през март на 2004 година. След това беше въпрос на време да попорасна и да погледна на киното с други, пораснали очи. Не очи на запълващ си времето с пуканки и любовни сцени консуматор, ами с онези очи, които те карат да въздъхваш от умиление на някои сцени, на други пък да искаш да запомниш всеки един детайл от това, което си видял, и накрая, накрая цялата зала да ръкопляска, защото на хубавите филми се ръкопляска. Понякога има и мокри очи, но това е нормално, както казах – киното е емоция.

Киното е радост и тъга в най-прекрасните им форми, или поне едни от най-прекрасните. Обичам театъра, също.
Киното е и философия, което установих не много отдавна сама за себе си. То е анализ на теб, на мен, на всичко. Възможност да излезнеш извън себе си и да погледнеш през други очи, онова Другото.

В този ред на мисли, за мен София Филм Фест е личен фестивал, заради цялата атмосфера, която носи със себе си, заради хората, които правят кино и гледат такова. Заради философията и невероятната музика, която върви редом със сценария. Заради любовния френски филм по време на войната в една слънчева неделя в 10 сутринта, заради пълната зала в любимото ми Дом на киното, заради споделеността и удовлетвореността, че знаеш точно къде и за какво отиваш. Заради вдъхновението, което всеки сам си открива и преоткрива. Заради филмите, които ще гледаш веднъж в живота и никъде повече няма да се появят на екран, торенти и прочее, защото някои филми са така. Наистина.
Благодарение на този фестивал заобичах безвъзвратно европейското кино и погледнах на киното отвъд границите, които повечето американски филми ни предлагат, като последните далеч не ги отхвърлям.

И, да, обичам фестивала заради всичко.

***

Скоро започвам да пиша за филми както само аз си знам и обичам.