Време за поезия І

by Victoria

„най-красивото

не се побира в снимки, думи, музика

за него

трябва да си тук“

Днес, в този топъл девети петък от месец март се проведе първото от серия четения на издателска къща ЛИК, в тяхната уютна и фейска читалня-книжарница. Съвсем наскоро ние ви споменахме за предстоящия дебют на прекрасната Бени (както ние си я знаем от дневниците на бени) пред публика. Е, ако сте подминали с лек замах към поредната страница в интернет и не сте обърнали внимание на това наше предложение, то има за какво да съжалявате.

Бени (или Албена Тодорова) я познаваме единствено чрез блога и и всичките думи, които са винаги така на място и без ритъм, защото както сама казва ритъмът спъва смисъла. Ние сме съгласни с нея. А тя, тя наистина умее да вълнува и развълнува. Сърцето и говореше, а душите около него слушаха в захлас. Обичаме всяка една нейна дума, всеки един празен ред, който оставя между думите, които говорят, дишят и живеят с нея и вместо нея. Днес я/ги усетихме още по-осезаемо. Думите и придобиха лик, искрена усмивка, очарование, женственост и чувствителност. Думите и придобиха образ.
Четеше за първи път пред публика, а сякаш беше репетирала няколко денонощия пред огледалото в банята. За фон на текстовете, които беше подбрала да ни прочете, някои от които съвсем непубликувани, беше избрала свои снимки от пътуванията си из Япония, а и не само. Музика също имаше, съвсем лека, но накрая, докато пийвахме вкусното домашно червено вино с парченце ябълка и хапвахме от сладките, които се разхождаха из зелените керамични чинийки. За въздържателите имаше топъл чай в бели порцеланови чаши.

Уютната атмосфера на читалнята Лик, със свой собствен образ и мирис на книги и чай, допринесе за усещането и вкуса в гърлата ни, който остана във всички нас. Сякаш Бени беше Алиса, а читалнята с високи тавани беше нейната страна на чудесата.
Наистина приказно.

Изключително радостни, вдъхновени и въодушевени останахме и двете с Мария. Смятаме, че София (ние) има(ме) нужда от повече време за себе си, за думите си и за поезия, да. Повече такива чудни места, с хора, които знаят какво правят.

И за финал, както Бени цитира поезията е осъвършенстването на мига.
Друго не можем да добавим.

Очакваме с нетърпение следващото време за поезия.