„Мечтая да виждам по-спокойни, по-усмихнати и по-уверени в себе си хора“

by apieceofme

Споменавайки толкова често Фотосинтезис, няма как да не ви „срещна“ и с Йовко, макар и да съм сигурна, че ако обичате да четете и/или снимате няма начин вече да не го познавате. Спомням си как блогът му беше сред първите, които четях и беше толкова съвършен, че изпитвах страх да оставя коментар. Съвсем наистина. Сигурно ми трябваха 2-3 години, за да се престраша :) Покрай представянето на книгата ми есента имах и шанса да се запознаем на живо. Знам, че не е от София, но винаги съм го свързвала повече с нея, отколкото с Пловдив. Затова и смятам, че има какво да ни разкаже…

И да за не забравя- много обича нощна София! (Снимката е за доказателство.) И ние много я обичаме. Особено от високо! :)

Отколко години живееш в София? Започнах единадесетата. Едно от двете царски числа в нумерологията, което на всичко отгоре ми харесва много заради хармонията, симетрията и естетиката си.

Какво ти дава животът в столицата? В чисто прозаичен план тук е бизнесът ми. Занимавам се с информационни технологии и колкото и географията за точно тази индустрия да няма голямо значение, у нас тя на практика е концентрирана почти изцяло в София. В емоционален план тук са най-важните хора в моя живот – приятелите ми, а след толкова години, тук се чувствам на мястото си и част от този град.

Какво мечтаеш да виждаш в София повече? По-спокойни, по-усмихнати и по-уверени в себе си хора. Много често столицата е твърде нервен град. Нервност, която плъзва като зараза от човек на човек и ни обсебва дотолкова, че не осъзнаваме как няма никакво значение дали ще сме един светофар по-напред в задръстването и колко дребно нещо е всъщност това. Нервност, която ни захлупва, а иначе бихме били по-отворени към останалите, по-ведри. Сякаш не осъзнаваме, че ако всеки от нас избере позитивната си нагласа за водеща, ще обърнем омагьосания кръг съвсем естествено, защото ще се заразяваме с положителни емоции. И ще постигаме по-лесно всичко… всички.

Какво и липсва според теб? Мъдрост. Парадоксално е, защото точно това означава името и, но София се колебае непрекъснато между традициите и новаторството и сякаш не и достига кураж за нито едно от двете.

Къде най-често може да те срещнем? На спокойни и уютни места – много често там се носи аромат на хубаво кафе и щипка привкус на средиземноморие. Кафе-галерията на Фотосинтезис е най-любимото ми място от миналата есен насам. Там се чувствам като у дома си. Сред приятели. Там водя много и от моите близки приятели. Там срещнах много скъпоценен човек. Там се зареждам, когато батериите ми се поизтощят. И ако не греша – май аз те заведох и теб там :) (бел. ред. вярно е! ) Харесвам One Coffee, до Интерпред, заради уюта над бара. „Таван“, заради гледката.

Напоследък по-рядко гледам кино, защото имам идеологически различия с Холивуд и 3D-концепцията, но Народния и Сатиричния театър са ми непрекъснато в календара. Рок и джаз концертите и фестивалите също са повод да се срещнем, при това не случайно :) Обичам Борисовата градина и уличките около Орлов мост с духа на „Иван Асен“.

Как се информираш за събитията в София? Аз живея и работя в Интернет – това е основния ми източник на информация. Щастлив съм да имам и приятели, които се интересуват от различни теми и така, преплитайки интересите си, се палим взаимно за нови и различни неща.

Препоръчай ни нещо? Една чудесна млада група – казват се X-Ray, имат прекрасни собствени парчета, а са и чудесни импровизатори. Най-често свирят в Dada на Бенковски. Слушах ги в събота вечер. Изснимайте поне един филм (от тези с по 24 или 36 кадъра) и гo занесете в ателието на Здравко Деков на „Иван Асен“ да гo прояви, сканира или пък да ви откопира снимки. На хартия! Ще преоткриете фотографията. Хапнете „Pangiallo с маскарпоне“ в Spaghetti Kitchen, изпратете подарък или цвете на важен за вас човек без повод и не забравяйте да изключвате телевизора.

Тази седмица/ този месец планираш да ….? Да се виждам повече с приятелите си. И ако успея да попътувам малко ще е чудесно.

София за теб е…? Място, с което са свързани много от надеждите ми. И което оправдава усилията ми да ги постигна.