Бирени впечатления

by Victoria

С малко закъснение днес ще пиша за бира.

Защо за бира?

Миналата седмица, в сряда, двете с Мария присъствахме на първото по рода си (поправете ме, ако греша) бирено блогърско парти, чиято цел беше да ни потопи в света на бирата, да ни разкаже за нея като за нещо повече от (евтина) алкохолна напитка, както и за идеята, че зад една чаша с бира стои нещо много повече. Дали е така, това вече е въпрос на вкус, а може би и повод.

Съюзът на българските пивовари в България бяха поканили известният сомелиер Михаил Марковски да ни разкаже за пивото, както всъщност отбеляза, че е правилното наименование на бирата. За нас с Мария беше, ако не толкова вкусно, то поне любопитно, защото ние всъщност не пием бира. Мария за първи път опита бира, а аз изпих толкова бира, колкото не бях пила през целия си живот. И все пак ни хареса, беше любопитно. А да се говори за бирата с такава страст сякаш е изкуство, си е достойно за възхищение само по себе си.

Какво научихме?

Първоначално пивото е служило като храна, а не само за развеселяване на душата.

Цветът пък се определя от това, колко е изпечен ечемикът, той трябва да бъде чист, а мехурчетата ситни; пивото трябва да има блясък; като има три вида блясък в терминологията на пивото – кристал, коприна и кадифе.

Лично за мен най-интересното беше онази част, в която говори за трите важни стъпки, които са ни необходими, за да оценим нещо и да можем да говорим за него. А именно – външен вид, аромат и вкус. Без тези три стръпки няма как да оценим каквото и да консумираме. Като се замислим тези три стъпки важат не само за консумацията на храни и напитки. Идеалната триада без която не бихме могли да усетим каквото и да е било удовослтвие.

Освен това си говорихме за комбинацията между храната и различното пиво. А за да се постигне хармония и баланс е изключително важно с какво се консумира бирата. За някои хора храната и напитката се дъвчат заедно. И ние пробвахме, но не хареса.

Дегустацията като въпрос на анализ

Малко след това преминахме към по-интересната част, а именно дегустацията на различни видове пиво, или по нашенски бира. Като човек, който съвсем искрено не разбира от бира, следях и отпивах внимателно от всички видове. Сравнявах и дори имаше бира, която ми хареса. Може би няма да е изненада, но Шуменското беше моят фаворит от изпитите бири. Познат аромат и вкус, който несъмнено се усеща отдалече.

Остатакът от вечерта бе в приятната атмосфера на Scuba Bar & Dinner, още по-симпатичните познати и непознати блогъри, с които се срещнахме, много бира и вкусна храна. И докато повечето бяха предразположени да продължат темата с бирата, то пивото на познатите за някои разпилени парченца ни предразположи да си говорим отново за любов.

И, да. Комбинацията вино и любов е за предпочитане, но пивото е добра алтернатива.