„Дни на европейското кино“

by Victoria

На (цяла) София ѝ е толкова горещо, едно такова лятно, тревата е подстригана, мирише на зелено, а парковете са пълни с малки и големи. Федербал, карти, бира, тенис на маса, колело, ролери, сандали, цветни рокли, сладолед във фунийка… и лятото дойде с почивните дни.

Освен обаче че ѝ е топло, на нашата София продължава да ѝ бъде филмово и европейско. След шеметния София филм фест, и последвалото го продължение с ежегодния пролетен София филм фест за учащи и студенти, от 9ти май предстои да се потопим отново в седмото изкуство, този път обаче чрез програмата на „Дни на европейското кино“, която ще продължи до края на май (31ви). Проектът се организира по повод Деня на Европа, както и петата годишнина от членството на България в Европейския съюз. Както разбрахме, той „се реализира в партньорство с посолствата и културните институти на държавите-членки на Европейския съюз и цели да покаже обединяващата сила на културата.“
Идеята, зад която стои този проект страшно много ни харесва, но няма какво да се лъжем, най-много ни харесва това, че отново ще имаме възможността да изгледаме прекрасни европейски филми, със своя (с)мисъл, идея, атмосфера и специфично усещане, и то не къде да е, а в едно от любимите ни кина – Люмиер.

Пълната програма, както и информация за филмите може да видите тук. Откриването на този своеобразен филмов „фестивал“ ще започне с българския филм „Подслон“ на Драгомир Шолев в зала 1 на НДК, който между впрочем миналата година спечели голямата награда на София филм фест. Филмът ще бъде предшестван с концерт на Елица Тодорова. Ако трябва обаче да съм съвсем искрена, Подслон не би бил от филмите, които бих препоръчала. Особено за хубав слънчев летен ден. И все пак, въпрос на избор. За разлика от „Подслон“, то другия български филм от програмата „Кецове“ е идеален за летните дни, а и доколкото чухме си струвал. Датската драма (с елементи на типично скандинавски трилър) „В един по-добър святкоято спечели миналогодишната награда Оскар за чуждоезиков филм и която изгледахме миналата година, отново в Люмиер си заслужава! Ама много. „Животът на другите“  е другата ‘десетка’, по мое мнение.
Белгийският „Целувката“, италианският „Целувай ме още“, както и двата британски филма „Големите надежди“ и „Никълъс Никълби“ са от онези филми, за които не ми трябва препоръка от приятел, или рецензия в някой сайт. То е някакво вътрешно усещане, а и нагласата често помага. Разбира се, аз като един страстен киноман, ще се опитам да посетя повечето от прожекциите, пък да видим дали и май месец ще бъде толкова хубав, колкото и март.

А на вас бих ви казала – гледайте!