Стефан Вълдобрев Experience

by Victoria

15 март, фейсбук
sunday art report! 11те музиканти от Brazz ViliDJ! Рут Колева! Стефан Вълдобрев и старите от запаса, разбирайте Иван Лечев, Еко, Мирослав Иванов и Стунджи!
ВСИЧКИТЕ ВЕЛИКИ!!!
ДА ДА ДА!
малко са ми сърчицата ♥

26 март, фейсбук
така де, стефан вълдобрев и иван лечев на живо (!!!), както и другите от отбора! В–Е–Л–И–К–И (!!!)
емоционално. заредено. вдъхновено. ♥

Стефан Вълдобрев и „Обичайните заподозрени“

Няма как да не сте чули, видели, прочели и разбрали. Утре, пред лятното кино на НДК, или Арт Спейс, както всъщност се нарича онова чудно и приказно дървено пространство зад грозния паметник, за който всеки има мнение, ще се състои поредният концерт на Стефан Вълдобрев и прекрасните музиканти, които абсолютно и еднозначно заслужават да бъдат изредени поименно – Иван Лечев, Веселин Веселинов – Еко, Стоян Янкулов – Стунджи и Мирослав Иванов. Тези петима разбойници начело със любимия Стефан ще развълнуват всички ни малко след залез слънце, точно в 20:00 часа.

Пиша за този концерт, защото за мен е специален. Не е просто поредното яко събитие в София, където ще има хубави хора и много настроение. Това събитие е лично събитие. Събитие – емоция.

Как започна всичко? …през великия и филмов март месец, когато една мила Кати ми даде шанс да бъда доброволец на един любим мой фестивал. Някои може би знаят, други – не, но Фестивалът обича да празнува, а когато празнува го прави качествено. Едно от партита, които бяха организирали беше именно със Стефан Вълдобрев и обичайните заподозрени. Тогава, през този мартенски ден, част от доброволците бяха ентусиазирани заради него, а други бяха просто в добро настроение. Именно тогава за първи път Стефан излезна да пее пред публика след толкова години пауза. До преди това бях слушала няколко негови песни, но категорично не можех да се нарека фен, почитател или каквото там се нарича, когато харесваш изключително много конкретен музикант/изпълнител. Неочаквано, партито мина повече от прекрасно, макар и в камерен състав. На първа линия, ръкопляскаща и пееща песни, които си мислех, че не знам, се влюбих безвъзвратно. Точно така. Влюбих се ни повече, ни по-малко. Защото Стефан Вълдобрев е човекът емоция. Рядко ми се случва да видя музикант, който едновременно с таланта си възхищава и с емоционалността и искреността си, която излъчва докато пее и съпреживява всеки свой текст, дума. Също толкова талантливите музиканти зад него пък изпълват цялото пространство, защото просто си го могат.

След миниконцерта им на това парти бях толкова вдъхновена, възхитена и изморена от скачане, ръкопляскане и пеене, че беше съвсем в реда на нещата да го слушам и в Строежа, а след това и на концерта му в НДК, който концерт беше наистина специален и различен от останалите му участия, и последно в Порк Пай, където отново бяхме на първа линия, подготвени, заредени и готови да пеем накрая редовното „няма мое, няма твоее, всичко е Бероее“ докато имаме глас.

След всеки изминал път си мисля как това са хора, които наистина заслужават да бъдат чути и видени. Утре ще бъде пети и последен път тази година, в който ще ги слушам. Факт е обаче, че все още не са ми омръзнали, макар да знам всяка една песен от сетлиста им, какво пеят на бис и какво свири акустично и сам Вълдобрев. Несъмнено няма по-подходящо място и събитие за изпращането на последните летни дни и посрещането на есента.

Ако все пак нямате възможност да наминете утре, не съжалявайте, през есента Вълдобрев и компания са ни подготвили клубно турне, където можете да наваксате с този рай, обича мила и да да да.

Не се колебайте, препоръчвам го на всеки, независимо дали знае песните му или не, това е без значение, истината е, че създава настроение и те вкарва в неговия филм. А той си струва.

Благодаря!