„София ми позволява да съм човек в пълния смисъл на думата.“

by Victoria

Със Сашо се познаваме от малко повече от половин година. Повод за запознанството ни стана блога му с разкази „Градът умира в синьо“. Пише в онлайн медията econ.bg, но любимото място, където обичам да го чета е личният му блог за всичко, което го вълнува. Освен това от време на време пише и тук – студентска онлайн медия, където между впрочем има интересни статии за разни неща, които ѝ се случват на София.
Има силно изразено чувство за справедливлост и гражданска позиция. Той е от хората, които умеят да боравят с думите толкова добре, че можеш да се влюбиш в него само заради тях. Рисува цели сюжети, а поезията му е особено силна, макар да я публикува малко повече във фейсбук, и по-малко в блога му. Един от любимите ми събеседници, който освен всичко друго обича много София. Затова ѝ го поканихме да ни поговори за нея…

От колко години живееш в София?
От раждането ми. Ако трябва да съм честен – даже едно осем месеца преди него, защото утробата на една майка все пак принадлежи на града, в който тя се намира.

Какво ти дава животът в столицата?
Обичайната палитра от чувства и емоции, но снесени в най-многолюдния, мръсен, шумен, претоварен, очарователен, и контрастен град в страната. Мисля, че ми позволява да съм човек в пълния смисъл на думата.

Какво мечтаеш да виждаш в София повече?
Повече липса на коли (защото не върви да кажа по-малко коли при въпрос с повече). Хаха. И повече затревени пространства между панелки и двайсететажни блокове. И повече четириетажни блокове, а не двайсететажни, в този смисъл. Повече осветление – градът е хубав, а мракът не го разголва достатъчно. Особено в Борисова градина, където станаха и няколко проблема.

Какво ѝ липсва според теб?
Графити, стрийт арт, всякакви неща, които да пребоядисат фасадата на прекалено многото сиви и намръщени сгради. Едно на ръка, че имаме кадърни артисти – вижте Трансформърс например. И второ, че имаме бая постройки, подлези, стени и какво ли не друго, което лесно да им бъде платно за изява. Arm the artists!

Къде най-често може да те срещнем?
В маршрутка. Съвсем сериозно. Скоро ще започна да си броя синините по задника от подскачането по паветата нагоре-надолу. Но като съм освободен от задълженията си – в Бермудския триъгълник между Борисова, Докторска, и Заимов. Ако добавя и околността на НДК, значи го правим правоъгълник.

Как се информираш за събитията в София?
Аз съм много лошо информиращ се човек, въпреки че уж постоянно бачкам с информационния поток. Ако е нещо от първа важност за мен, сам си го знам, виждайки от нета. Обаче все по-често ми се препредава от някакви други хора, от познати или непознати, или изведнъж нещо изскача в последния момент от великия фийд на Facebook.

Препоръчай ни нещо?
Задължително минете през Take a Cake и си вземете нещо оттам. Освен това опитайте да си разлафите малко устата с таксиджиите. Понякога изникват интересни неща.
Също така да четете Пол Остър и Владимир Зарев, и да слушате Neurosis и Fall of Efrafa.

Тази седмица/ този месец планираш да ….?
Тази седмица планирам нищо да не планирам. Но този месец планирам да отида до Лондон и близките градове, след което да отида до Бърно (Чехия) и близките градове, ако ме огрее – да скоча и до Виена. А после да затапя с Пловдив, и обратно в София.

София за теб е…?
Град-майка. Което е доста по-добро от кораб-майка, само да отбележа. Май е един доста масов град-майка, обаче може би магията е в това – всички да сме ѝ деца на тази София, пък въпреки това всеки да си я чувства само и единствено негова си.