„Мечтая да виждам бавната, постепенната, (не)търпеливата промяна. В повече.“

by Victoria

Със Сара се познаваме откакто съм студентка по социология, а имам чувството, че е от цяла вечност. Тя е сред най-близките ми приятелки и това далеч не е причината да я поканя да ни отговори на редовните въпроси, които задаваме, свързани с любима София. В момента кара своя Еразъм в Чехия и по този повод вписва нов двуезичен блог за странстванията ѝ из познатото и непознатото. Има и друг блог, в който от време на време оставя следа. Думите са ѝ пленителни, а тя самата очарователна и талантлива в непретенциозността си.
Истината е, че тя е човек, който несъмнено обича София в целия ѝ блясък и фалш. Спомням си как лятото беше наситено от емоции, концерти, пейки, срещи, мента, градинки, разговори… и винаги, винаги! накрая на вечерта оставахме с нея, разхождайки се из нощна София, защото и двете ужасно много я обичаме именно в малките часове на денонощието, минавайки покрай трамвайните линии на Графа, които са осветени от витрини и нощни лампи, а след това сядайки на Попа – тя, за да изпуши по една цигара, а аз, за да ѝ правя компания. Понякога си взимахме и сладолед. Толкова слети с мястото, че понякога минаваше повече от час в разговори на Попа, онзи леко оръфан и неремонтиран Поп. Още тогава, вечерта, в която си говорихме за София и нейните прекрасности бях сигурна, че тъкмо Сара е човекът, който може да ви влюби в нея, ако до момента просто сте я харесвали. А ето и какво ни отговори…

Отколко години живееш в София?
В момента не бих казала, че живея в София макар тя да ми напомня за себе си твърде осезаемо. Да речем, че постоянният ми адрес е Софийски от 18 години, не съм сигурна. Но истински живея в този град откакто съм студент (по социология).

Какво ти дава животът в столицата?
Всичко, от което се нуждая. И го прави фино и незабележимо дори в своята натрапчивост. Представям си я като току-що коронована кралица, която преди това е била съпруга на някой васал, и все още не може да свикне с придворния етикет и кринолина. Но непохватността ѝ прави маниера още по-внушителен. До сега не стъпих по толкова вълнуващи улици като тези около Орлов мост или Графа. Впрочем там все още се губя. Но това е София, замайва те. Прага например може само меланхолично да те отрезви.

Какво мечтаеш да виждаш в София повече?
Аз много си я харесвам и така. Клишето е, че когато обичаш нещо, го обичаш с недостатъците му. Моята истина е, че аз дори мразя София понякога, но не бих пожелала предмета на такава силна емоция да изчезне изведнъж. Мечтая да виждам бавната, постепенната, (не)търпеливата промяна. В повече.

Какво ѝ липсва според теб?
Сега мога да говоря по-скоро за това какво ми липсва на мен от нея. Преди малко един приятел ми се оплака как в трамвая всички хора били струпани в предната част, така че да няма място да дишаш, а назад било празно. Но и това ми липсва, придворният етикет може да бъде скучен и води със себе си отсъствието на въображение. А като споменах въображение, „Моля, стойте отдясно“ е пример за такова. Никъде другаде хората няма да приведат аргумента „Ами ако сме с леви убеждения?“ за стоене отляво (или по средата) на ескалатора в метрото. Етикет може да липсва, но не и въображение.

Къде най-често може да те срещнем?
Около Попа, Орлов мост, Философския факултет на СУ, Лозенец, Борисовата градина, Южния парк. Изобщо навсякъде, където се случва нещо, или нищото е в движение.

Как се информираш за събитията в София?
Напоследък всички информационни канали се преплитат в социалната мрежа Фейсбук и там мога да се информирам за политическите настроения, спортните резултати, типа валеж в различните квартали и т.н. Но освен това програмата.бг, а понякога и от страницата на Нашата София.

Препоръчай ни нещо?
Струва ми се интересно да зададете тези въпроси на някой чужденец, който живее от известно време в София.

Тази седмица/ този месец планираш да ….?
Планирам да посрещна гости от Полша и България и да попътувам, разбира се.

София за теб е…?
Моят град. Никъде другаде не бих могла да се така чувствам съвършено на място.

Нещо друго…?
Винаги има много други неща, но повечето са за друг път. Само София е за всеки път и пътник.

П.П: Благодарим на Сара за хубавите думи и ѝ честитим още веднъж рождения ден, който празнува именно днес. Важна дата не само за нея. С пожелание да продължава да бъде все така отдадена в това, което прави и да продължава да срива стереотипите за София, които се носят от време на време за нея. ;)