„София е дом, усещане, атмосфера“

by apieceofme

Не мога да си представя по-добро начало на Новата година от това Вики да сподели парченца от любовта си към София. Защото ако, по нейните думи, аз съм причина за стартирането на този проект, то тя е сред хората, които първи ми показаха другото, по-красиво лице на града.

Вики разбира от музика, изкуство, театър, литература и кино, на ниво, което буди у мен единствено възхищение. Мога да я слушам с часове как ми разказва за всяка нова книга, постановка, филм, изложба. Осъзнато, с разбиране и любов. С лекота. Нещо повече, винаги знае къде какво се случва. Все едно пулсира в едно с града. Ако нямате план за днес или утре или уикенда, тя може да ви направи. И то какъв…!

В случай, че не я познавате, направете си чаша силно кафе и продължете да четете…

599941_4233098830842_1486653406_n

Отколко години живееш в София? Тук съм родена и на практика от близо 23 години. Последните месеци обаче се подвизавам в Берлин и ще е така до края на юли/началото на август, когато приключи Еразъм програмата ми. И въпреки че Берлин ми носи уют, удобство и ми дава всичко, от което се нуждая, продължавам да обожавам София и да ѝ се радвам от далече. А пък около празниците беше очарователна.

Какво ти дава животът в столицата? Съвсем в началото бях казала, че София е дом, усещане, атмосфера, без която не мога да дишам равномерно. Мога да го потвърдя и сега след като за пръв път ми се наложи да живея на друго място. Макар и другото място да не е за пренебрегване.

София е семейство, много близки приятели и обич, които другаде не мога да намеря. Или поне не съм открила до момента. София ми е сантиментална. Наскоро за първи път усетих, че ѝ принадлежа. Никога не съм я чувствала тясна, грозна и провинциална. Точно обратното. А напоследък наистина се случват особено хубави неща, за които с теб пишем, напомняме и се надяваме, че заразяваме.

Какво мечтаеш да виждаш в София повече? Мечтая или по-скоро искам нещо, което въобще го няма – денонощен градски транспорт, или като начало, денонощно метро. Би било страхотно. Мечтая да виждам повече хора, които се завръщат в София и я допроменят. Мечтая за по-широка мултикултурна среда, в която да се развивам. За оставени вестници и книги в метрото. За повече улични музиканти и артисти, цветни панталони и късметчета по улиците. За една идея по-ентусиазирани хора.

Какво ѝ липсва според теб? Понякога ѝ липсват хората, понякога поезията. Според сезона.

Друго, което ѝ липсва е по-голямо разнообразие от концерти и интересни изложби, било то фотографски или художествени. За размерите и публиката на София има наистина много какво да се види и чуе, но това не пречи да ми се иска още и още. Например, онзи ден прочетох в Капитал лайт за изложбата „Mitografias. Mitos en la intimidad“ в Мадрид, която представя лични фотографии на известни личности като Махатма Ганди, Ърнест Хемингуей, Уинстън Чърчил, Айнщайн, Чарли Чаплин и други. Много бих се радвала, ако мине и през София. Защо не?

Къде най-често можем да те срещнем? Най-често в метрото между участъка Опълченска–Софийски университет–Васил Левски; често чакам закъснели приятелки на любимото ми място за срещи – Попа, или пък пред стълбите на СУ. Когато е топло обичам да се разхождам в района около Граф Игнатиев, Шишман, градинката на Св. Седмочисленици, Раковска. Любимите ми пейки се намират в Докторската градина и градинката на Паметника (на Съветската армия). Пия кафето си често в Дънкин Донатс – практика от ученическите ми години, когато се събирахме с приятелки, за да си клюкарим денят или да обсъждаме поредното парти. Традицията се запази, а и е най-близкото място до епицентъра на нашите срещи. Лятото в Лайм за любимата цитронада, а последно време в Мементо – и двете много любими места. Освен това можете да ме видите на Лига на разказвачите; на концертите на Стефан Вълдобрев; на суинг партитата, които организират The Smugglers Collective, някой киносалон/театрален, или пък зачитайки се в някоя книга в голямата книжарница на Mall of Sofia. В трамвай 10, също.

Как се информраш за събитията в София? Основно през фейсбук. Абонирала съм се за нещата, които ме интересуват и чинно ги следя. Приятели също помагат за това.

Препоръчай ни нещо? Тук се сещам за отговора на Тея Дия и ще се повторя, ако кажа „Козата или коя е Силвия“ в Народния, кексче от Take a Cake и Capital Light, но така де. Повтарям се. Бих добавила и още нещо от Явор Гърдев този сезон, а именно – Хамлет; Sofia Live и Програмата  като онлайн медии с чудесни рубрики за София. В първото наблегнете на интервютата, а във второто на рубриката Фотоград и Гледна точка. Абе, на всичко. Има за всеки. Препоръчвам театър 199, Лайм, Мементо, By the way, суинг партита на The Smugglers Collective в Микстейп, клубните концерти на Строежа, Петък под небето през лятото, Дом на киното, Петното, Радио 1, разходка из нощна София. ХаХаХа Импро Театър и Лига на разказвачите – задължително. Предстоящият TEDxBG също. Разказите на Мирослав Пенков.
Въобще, следете страничката ни, там сме доста по-активни и информиращи.

Тази седмица/ този месец планираш да ….? Каквото дойде. Или пък когото, кой да знае…

София за теб е…? Дете, което расте, но не старее ;-)

Какво си пожелаваш за Нашата София? Пожелавам си професионален фотоапарат, който да запаметява всичко по пътя ми. Това ще е подарък и за мен, и за София, тъй като обичам да снимам града и неговите детайли. Като започнем от малките централни софийски улички, минем през кварталните незабележителности и стигнем до любимите места. Ще ми се наистина Нашата София да си има един такъв професионален ловец на градска красота.  Примерно да си имаме рубрика София в снимки и да разказваме истории само със снимки. Ти всъщност доста често правиш подобно нещо с телефона си, без да е замислено. Забелязала съм, че хората първо се влюбват с очите си, а след това с другите сетива. В този смисъл, снимката винаги се забелязва и запомня. Колкото повече запечатани детайли, толкова повече любов за София. Засега обаче се задоволяваме с нашите непрофесионални кадри, както и страхотните случайно попаднали градски снимки.

Накрая ѝ пожелавам повече хора, които да се зачитат в това, което пишем и публикуваме, а и да възпитава все повече любов към себе си и идеята, че тук не е за пренебрегване.