Ние сме

Родена в София, за мен тя е повече от роден град. София е дом, усещане, атмосфера, без която не мога да дишам равномерно. Често пъти дори ми лиспва. Обичам всичко в нея – от централните малки улички, театралната улица Раковска, Шишман, уютното „Дом на киното“, Докторската градина, Попа, „Иван Асен 2ри”, площад „Журналист” и куп други мили места, които ми напомнят за също толкова мили и красиви хора; хора, които са ме обогатили и променили до някаква степен. А София е едно красиво допълнение…
Признавам си, обичам дори дупките й, безкрайните задръствания, метрото й, времето й, прахта й… обичам я, защото съвършенството на едно място се крие именно в малките й несъвършенства.
София през моите очи е един наистина очарователен град – шумен, шарен, интересен, никога скучен, ароматен, романтичен, и… различен, защото си има от всичко. Сигурна съм, че „Нашата София” ще ви хареса и дори си мисля, че ще я преоткриете, ако досега сте гледали на нея с други очи. Защото тя е толкова прекрасна…

***

Не помня кога и как се влюбих в София. Може да е било някъде по пътя Бургас-София-Бургас, натоварена с очакване и нетърпение при заминаване и безброй истории навръщане.

Желанието ми да заменя морето, обаче, за да заживея един ден в София, винаги е срещало само въпроси, неразбиране. Сега, когато мечтата е сбъдната, си пожелах да разкажа малко повече за онова лице на София, което някак все остава скрито. Не искам и няма да пиша за трафика, бездомните кучета, боклука. Обратно, опознавайки я, ще ви разказвам за интересните места и още по-интересните хора на София, за любимите кафенета и уютни ресторантчета, за театър и концерти, за цялата онази динамика, която липсва на всеки един град, който не е столица. Факт. Защото София ме кара да дишам. И ми харесва. Много.